А колко по-лесно било да не мислиш!Просто да се спускаш по вълните на живота, вместо да стоиш и да гледаш отстрани...да се веселиш на всеки миг...хайде, стига вече с тези роли на обикновен наблюдател-тичай по пясъка на плажа, смей се и дори небето да е облачно, търси слънцето, а не мисли какво ще се случи, ако завали.Дори да завали-какво пък-мокрят се винаги само тези, които са изградили пред себе си стена за добрата страна.Неслучайно хората са казали, че живота се състои не в броя на вдишванията, а в броя на моментите, които карат дъха да спира.Ние сме тук, за да живеем, затова нека не гледаме назад, а да се обърнем напред и да виждаме само хубавите неща, позитивното.Усмихни се- така ще накараш хората около теб също да се усмихнат, щастието рядко носи сълзи...Само дето истинско щастие няма.

Радвай се на малките неща.

Не откривай пак колелото или топлата вода (apropo - циливизацията на маите не е познавала колелото, но това е друга тема), така че: ",,,блаженни са низсшите духом..."

ми навява помисли за мастурбация, но наистина ли ме съветваш да се радвам на инвалидната си количка и въобще да не си помислям за някоя тъпа Opel Vectra, не ти говоря за S класа, просто за едно "народно возило" - как иначе ще преведеш думата "Volkswagen"?